The suicide playlist

THE SUICIDE PLAYLIST by Mo

На всички, които ме познават, им е известна моята страст към депресията и в частност – към депресивната музика.  Сърцераздирателна, кървава и толкова истинска… Когато аз самата не съм в депресивно състояние, я слушам, за да се приведа в такова. Когато съм ужасно зле, почти пред самоубийство, пак слушам тъжни, покъртителни песни (разбира се, внимателно разучавайки текстовете) – осъзнаването, че други хора са по-зле от мен винаги ми носи неимоверна утеха. Поради тази причина слушам и траш метъл, но благородно ще ви спестя парчета в този жанр.

Ако сте нещастно влюбени, с разбито сърце, ако постоянно ви е заседнала буца в гърлото, никой не ви разбира, самотни сте и често мислите за самоубийство, но все не намирате сили, мога да предложа изход от това мъчително положение. След като изслушате The Suicide Playlist, ще бъдете много по-готови за смъртта, твърде вероятно е още преди да сте я изслушали докрай да скочите от 12-ия етаж...

 

Only When I lose Myself (Depeche Mode) е една от най-въздействащите песни ever, поне за мен. В текста й става дума за това как намираме себе си само чрез всепоглъщащата любов, в която се губим в обекта на чувствата си. Красив оксиморон, но съвършено невярна теза. Любовта е самоубийство.

Why Go (Faithless feat. Boy George) с уникалния глас на Бой Джордж е обезоръжаващо сърцераздирателно парче, което носи усещане за обречена любов. Лирическият герой съзнава това, но въпреки това моли любимия да остане. Лошо, Гошо. Всички знаем, че това не води до нищо добро. Началото на края.

Deer Stop (Goldfrapp) е май най-психарското парче от албума „Felt Mountain” и колкото и да го харесвам, трябва да призная, че от текста не ми става ясно за какво става дума, но подозирам, че за мъчителен любовен акт. Лирическата героиня призовава любимия си да изстреля хилядите си звезди си върху нея („Shoot your thousand stars over me”) и не можем да не направим асоциация с изтъркан порно сюжет… И съдейки по звуците които издава, тя определено страда. Сексуалната разюзданост води до бавна и мъчителна смърт, beware!

Tom the Model (Beth Gibbons & Rustin Man) е поредният суициден проект на вокалистката на Portishead, която няма как да не включа в суицидна музикална компилация. Тя сякаш плаче докато пее, а подозирам, че и когато плаче, звучи като песен. Но кой знае. Както и да е, доколкото разбирам от текста, това е класическа песен за разбити сърца и разрушителна връзка, която не може да бъде преживяна. Препоръчвам да се слуша във вана в компанията на добре наострен кухненски нож.

Doll Is Mine (Blond Redhead) предлага добра алтернатива на винаги мъчителните отношения между две човешки същества – вземете си кукла, обичайте си я, няма страшно, тя си е ваша.  Текстът е наистина добър и убедителен („Why a doll so they tell me / Cause she is mine / Faith and fully mine”). Но представете си какво би било, дори куклата да е купена от близкия секс-шоп… Ако някога се окажа в подобно положение, моля някой собственоръчно да ме удуши…

Even Though You're With Another Girl (Trentemøller) аз лично възприемам като песничка за някаква лесбо драма. Ако някой има по-добро тълкувание на “I will wait for you/Even though you’re with another girl/And so am I”, изпято със сладко нежно женско гласче, да ми се обади. Ако има нещо по-драматично от и по-депресивно от изчерпана, нещастна или отчаяна любов, то това е такава любов между две жени. Ask me.

Better Things (Massive Attack) е доста по-непопулярна от другата песен на групата featuring Tracy Thorn (Protection), но е завладяващата с изчистената си композиция и аранжимент. В нея става дума за изтърканата ситуация, в която любовта у единия е пресъхнала и другият го усеща, но въпреки това се надява нещата да се оправят. Да, ама не. В такива случаи не помага нито електротехник, нито магьосник (You say the magic’s gone/Well, I’m not a magician/ You say the spark’s gone/Well get an electrician)… 

Acrobat (U2) е парче, с което се депресирам от най-ранна възраст (от как бях на 13 примерно). Въпреки че не е сред най-известните хитове от  брилянтния „Achtung Baby”, Боно го определя като едно от любимите си. Определено е моето любимо. „Nothing makes sense / Nothing seems to fit” би могло да послужи за мото на живота на всеки от нас. Животът няма смисъл.

Rabbit in Your Headlights (UNKLE feat. Thom Yorke) освен, че ни дава идея как точно да свършим със себе си (бързо и, ако имаме късмет, безболезнено) е парче, което, дори и без да гледаме клипа, и без да осмисляме думите, би било разбиващо.  Освен това не мога да си представя суицидна плейлиста без Том Йорк в нея. Обичам този човек. Но никога няма да пусна това на заека си.

Trust (The Cure) е олдскуул депресивна песничка в стил дарк уейв с типичния за групата болезнено личен текст. Феновете на този стил биха изтъкнали (с основание), че само the Cure са напълно достатъчни за компилация, която да те подтикне да свършиш със себе си.  Всъщност ми стига да хвърля поглед на Робърт Смит, за да загубя желание за живот.

В Running Up That Hill (Placebo, Kate Bush cover), както самата Кейт Буш обяснява, става дума за невъзможността един мъж и една жена наистина да се разбират един другиго (And if I only could/Make a deal with God/And get him to swap our places). В изпълнение на андрогинния Браян Молко от Пласибо песента звучи по-скоро като сделка с дявола, отколкото с Бог, а и интересно той с кого иска да си разменя ролята, след като неговата не е изяснена. Няма угодия. 

Street Spirit (Fade Out) (Radiohead). Каквото и да напиша за тази песен, би било недостатъчно, я принизило и обезличило. Том Йорк казва, че не я е създал той, а тя сама се написала. Само ще цитирам:

Cracked eggs, dead birds
Scream as they fight for life
I can feel death, can see its beady eyes

и вече мога спокойно да си прережа вените. 

In the Wake of Adversity (Dead Can Dance) предлага олдскул тегавина с елементи на готика или и аз не знам как да се изразя, но депресира повече от успешно. Препоръчвам всички албуми на тази (за съжаление, вече несъществуваща) група. In the Wake of Adversity направо пренася в отвъдното сякаш с кораб с бяло платно докато Брендън Пери протяжно пее „We sail”…

P.S. И ако горната съвкупност от песни не ви действа депресивно, проблемът е във Вашата глава.