сряда, 23 март 2011 г.

Мо

Днес е ред на Мо. Линк за сваляне в коментарите.


Плейлиста с мои любими парчета от края на 60-те и началото на 70-те години, които могат да бъдат определени стилово като психиделик-прогресив-джаз рок. Ако някой се чуди защо в списъчето не присъстват Цепелин, Джоплин и Пърпъл – като цяло са ми много жизнерадостни, освен, че и без това са прекалено известни. Пък плейлистата щеше да се състои от около 50 елемента….
Let There Be More Light by Pink Floyd (1968)
Флойд са ми най-любимата група от листата, а това парче е първото от втория им албум A Saucerful of Secrets – единственият, в който участват и петимата, със Сид Барет. Автор на Let There Be More Light е Роджър Уотърс, който е и мозъкът зад емблематичния албум „Стената”.
The Soft Parade by the Doors (1969)
Повечето хора свързват the Doors с Вал Килмър, наркотици и Break on Through. И с позьора Морисън. На мен ми се струва, че The Soft Parade е най-доброто, което са правили, може би защото другите песни са ми омръзнали. Парчето е от четвъртия едноименен албум на  the Doors и се състои от няколко стилово напълно различни части, а текстът е уникален.
I Want You (She’s So Heavy) by The Beatles (1969)
Бийтълс нямат нужда от представяне, но ако очаквате нещо от рода на „Yesterday” или „Girl”, запушете си ушите. Ленън дава най-доброто от себе си.
21st Century Schizoid Man by King Crimson (1969)
Това е първото парче от дебютния албум на групата, и най-твърдото като звучене. За нещастие, King Crimson са познати почти само на феновете на музиката от тези времена и на меломани, а са една от най-добрите групи от хипи ерата, професионални музиканти и маниаци.
Are You Experienced by Jimi Hendrix (1967)
Бих напълнила цялата листа с китарните полюции на Джимарата – обожавам енергията, която струи от музиката му. Както беше казал някакъв музикален редактор, докато „Бавната ръка” Ерик Клептън нежно любел китарата, то Джими Хендрикс я изнасилвал брутално…
Искам само да уточня, че „Are You Experienced?” е въпрос, който се отнася не до първите сексуални опити, а до експериментите с наркотици.
White Rabbit by Jefferson Airplane (1967)
Култовата психиделична песен от албума Сюрреалистичната възглавница разбира се  е свързана с „Алиса в страната на чудесата”, както и с традиционния за епохата прием на наркотици и по-специално – халюциногенни вещества.
Up The Khyber by Pink Floyd (1969)
Видно от името, в парчето Рик Райт блудства истерично с клавирните инструменти (пиано и орган), а барабаните на Мейсън (който всъщност е авторът) създават привидно хаотичен божествен ритъм. Няма да повярвате, че това са Флойд, които нежно подрънкват „Wish You Were Here”.
Starless by King Crimson (1974)
Съмнявам се много хора да успеят да изслушат до край тази песен предвид факта, че е дълга повече от 12 минути и инструменталните са някак изобилни, но … да го духате!
Aqualung by Jethro Tull  (1971)
Jethro Tull  звучат доста по-различно от останалите групи в списъка, но пък присъствието им в музиката от 70-те е изключително важно. Те не са така психиделични, вкарват малко нещо кънтри, но доста си ги бива.
Йън Андерсан, който подскача на един крак и свири виртуозно на флейта, разказва мръсната история на клошар, който заглежда малки момиченца в парка…


2 коментара:

  1. "инструменталните са някак изобилни, но … да го духате!" - че ние това най обичаме! както и блудствата в Up the Khyber :-)

    ОтговорИзтриване